Явор Иванов

Фиг.1

На 2,00 км. Източно от археологическа база "Камен рид" и на 150 м. СИ - И от пътя за с.Свещари, Разградски окръг се намира скален масив. Скалата е хоризонтална на нивото на терена, до един момент в който се наклонява в западна посока. Върху нея са изсечени (издълбани) правоъгълни вдлъбнатини, наподобяващи корита. Това е дало основание на местното население и специалисти да нарекат мястото "Каменните корита" (Таш ялак).

Фиг.2

Коритата са разположени на две групи върху скалният масив. Първата група е от 15 корита, които следват естествения наклон на скалата в посока запад. Интересно е, че повечето от тях са по-двойки като помежду им има нещо като праг и почти винаги долното е с по-къса дължина. Ориентирани са приблизително И-З, като някои са с малки отклонения към ЮИ. Всички корита са с плитки изсичания – 15-25 м., освен едно което се намира на самия край на скалата. Неговите размери са: в С посока –горе 1,75, долу 1,40, Ю долен ръб на съоръжението 1,70, горен 1,95, д. 0,50. Както и при останалите корита и при това отдолу (под него) има друго изсичане (корито) което е по-късо и по-плитко. За него може да се предположи, че е изпълнявало функцията на преливник. [Вж. Фиг.4] Под него в северна посока има издълбан вертикален жлеб, който достига върха на скалата, където пускайки въображаема права линия от неговия горен край в северна посока линията се пресича с изсечен знак във формата на стрелка, показваща северна посока. Освен това изображение върху скалата има и правоъгълен врязан знак и надписи, в това число и надпис с арабска графика.

Фиг.3

Другата група корита са около 10 на брои, като скалата върху която се намират е неравна – наклонена е в южна посока. На тази група корита следите от изсичания са най-дълбоки, но същевременно са ерозирали и вече трудно различими на терена. Около и над тях има изсичания във формата на малки и големи дупки, понякога свързани помежду си с жлеб.

В основата на скалата има пещера, в която има каменно легло¹. В северна посока от пещерата се намира хоризонтална площадка, изсечена или естествено образувана в скалата, но вероятно използвана при свещеннодеиствия в определени за това дни. От западната страна на тази площадка се забелязва издълбан жлеб, чиято форма и размери са трудно забележими поради ерозия на мястото.

Фиг.4

И така имаме корита изсечени върху скалата, издълбани дупки между коритата и над тях, хоризонтална площадка, пещера с каменно легло и жлеб водещ до огромен "жертвеник". Всички тези особености на обекта го характеризират като скално светилище с дълга хронология. Интрепретацията на изсечените корита може да се насочи в няколко посоки. Те биха могли да служат като жертвеници, едно от тях беше определено като жертвеник още отдавна в една публикация². Тук мога да кажа, че сходството и еднаквостта на отделни скално-изсечени паметници в случая жертвеници във формата на корито не означава сходство и еднаквост на предназначението и функциите³. Формата на някои от тях позволяват подобни функции като жертвеници, но дълбочината им е прекалено малка за жертвоприношения, както се вижда от тяхната форма. От голямо значение е и отсъствието на жлебове (улеи) за оттичане на събраната в тях течност, а при наличието на толкова много корита би било логично ако са изпълнявали функцията на обредни жертвеници да е имало цяла система от различни ритуално-култови улеи. Следователно много трудно може да се допусне, че са играели ролята на жертвеници. С много уговорки ще изкажа и другата си хипотеза за тези корита, а именно, че са места (пейки) за сядане. Както беше споменато по-горе почти всички двойки корита имат нещо като праг по – между си и фактически горното (източното) е мястото за сядане, а самата седалка е издължената част на този праг. Долното изсичане (корито) е вдлъбнатината за краката. Още една особеност допълва тази хипотеза, а тя е, че коритата са подредени в нещо като редове образувайки амфиално пространството над пещерата, т.е. разположени са като пейки в един амфитеатър.

Фиг.5

Сега ще се опитам да възстановя ритуалните действия извършвали се на това скално-изсечено свято място. Това не е стремеж за възстановяване на обредна действителност като дошло видение на автора, а по-скоро начин за обединяване на отделни "култови" места (пещера, скална площадка и пр.) и тяхното функциониране в единен комплекс, какъвто е представлявал обекта "Каменните корита".

Фиг.6

Ще започна с изсеченият вертикално жлеб, който най вероятно е служел за измерване на някои астрономически явления или за наблюдения на такива. Например както казах и по-горе жлебът стига върха на скалата на която има изображение на лавролистен накрайник на стрела, и слагайки в жлеба нещо като прът сянката на който пада върху изсеченият знак, който пък показва северна посока⁴. Този жлеб може и да е свързан с каменното корито над него определено като жертвеник, и събраната в него течност да се е стичала по жлеба надолу по скалата. Правилното вертикално изсичане на жлеба, неговата идеална форма и това, че жлебът спира неестествено по средата на скалата, както и, че в долният му край има оформено легло в което да влиза нещо като прът са предпоставки, които ме карат да мисля, че жлебът не е имал функция на оттичащ канал. [Вж. Фиг.5] Не съм и сигурен дали въобще е имал връзка с коритото – жертвеника изсечен в скалата над него. Разбира се това е само едно смело предположение, но да приемем, че това е бил смисъла на този жлеб и следователно е бил засичан определен ден. На този ден се е извършвало годишното жертвоприношение, животното е било посичано на скалната площадка северно от пещерата (описана подробно по – горе). Участниците в обреда се събирали на върха на скалата, където седнали на свойте пейки вкусвали месото от жертвеното животно и се понасяли в духа на мистериалните тайнства. В същото това време са се оставяли даровете и свещените предмети върху каменната полица (легло) в почитаната пещера. Нейното пространство е мястото за приобщаване, посвещаване на новите членове на Социума в мистериите изпълнявани в чест на Великата богиня. Поклонническите шествия до нейната твърд са предшествали всички тези дейтвия, наречени ритуални. При интрепретацията за значението на пещерата възниква и един друг въпрос – дали не е скална гробница? От примерите в И. Родопи, Странджа, Сакар⁵ и пр., се знае, че са използвани естествени пещерни ниши, които са приспособявани за гробнични съоръжения, т.е. нейната вътрешност се преорганизира и се оформя за да придобие формата на кръгла, правоъгълна или друга гробна камера. В някои случаи се изсича и каменно легло, каквото имаме и в пещерата "Каменните корита". Имам голямо основание да предположа, че пещерната ниша в м."Каменните корита" е функционирала и като скална гробница. Тук може да се помисли и за нещо друго, като например, че скалната гробница (пещера) не е била за определена личност а по-скоро тя е служела за пространство използвано в определени дни в което се полагало мъртво тяло за очистение и подготвяне за обреда на обезсмъртяването. А защо не същото това пространство да е натоварено с медиаторски функции и престояването в него на определен брои дни да е било време на преход от света на живите към света на мъртвите. Остава само да напиша, че отворът с пещерата е Врата към Отвъдното.

Фиг.7

В едно място на предишните страници споменах, че свещенното място "Каменните корита" ще се окаже с дълга културогична хронология. Имам предвид това, че тази скала и до ден днешен е свещено място за алианското население в Североизточна България. Едно от най важните неща, че алианите имат някаква енергийна връзка с това място са завързаните парцалчета за здраве на едно от дърветата, западно до скалата.

Като написах на няколко пъти думата хронология няма начин да се измъкна от датировка на обекта. Обаче ще остана настрани от изречения за мегалитните и скално-изсечени паметници, тъй като вече е натрупана значителна по обем литература⁶. Бих искал да се предпазя и от датиране на обекта при положение, че липсва фактологически и друг вид материал още повече, че самата хронология на мегалитните и скално-изсечени паметници е спорна. Разбира се това не означава, че липсва и паметниците от България най общо се датират от края на III до средата на I хил.пр.Хр.⁷

Фиг.8

В хилядолетното почитане към скалата в местността "Каменните корита" може да се присъединят и прабългарите и знаците свързани с този тип култура. Става дума за "дамите" за игра изсечени на върха на скалата, които са три на брой. Това не означава, че на са и символно наситени за алианската общност, но засега остават с неясно значение и връзката им с тях⁸.

Мисля, че имам достатъчно основание да назова м. "Каменните корита" – "Птичите корита" скално свято място съществувало като скално светилище – храмов комплекс за изповядване на устна обредност, проявена в ритуалите на нейните изпълнители и съхранена в културната памет на алианите.

Автор: Явор Иванов

Фиг.9

¹ Пещерата е проучена през месец август 1990 от проф. Я.А.Шер от Кемеровския университет и Р. Радев от ИМ – Исперих. След отнемането на грунда и изнасянето му извън пещерата е било разчистено каменно легло. Други находки от пещерата са кости и зъби на животни, разкрити на д.15-40 см. от съвременната повърхност в И. част на пещерата. Тук благодаря на Д. Гергова за предоставената ми възможност да ползвам документацията от проучванията на пещерата през 1990, както и да обнародвам скалният обект.

² Вж. Стефанов Й. 1985 : 132 – 134; Стефанов Й. 1997 : 203

³ Фол В. 2000 : 18

Фиг.10

⁴ До тази хипотеза достигнахме с аспиранта по археострономия в АИМ към БАН Н. Дерменджиев докато почиствахме обекта, за която помощ му благодаря. Както и за исказаните мнения по-време на съвместната ни работа.

⁵ За такива гробници вж: Мегалитите в Тракия 1976; Мегалитите в Тракия 1982; Фол В. 1993: 15-55; Фол В. 2000: 46-68

⁶ Вж. за това Иванов Я; Ив. Попов в Перперек I 2001 : 240-253

⁷ Фол В. 2000 : 16

⁸ Описанието на дамите с примери и тяхното предназначение в пълния вариант на статията в Хелис т. ІV

1. Асман Я. 2001. Културната памет. Писменост, памет и политическа идентичност в ранните високоразвити култури. Планета 3. София.

2. Иванов Я., Ив. Попов 2001 Подбрана библиография. – В: Сборник Перперек I. Перперек и прилежащият му микрорегион. Комплексно изследване на хилядолетен мултирелигиозен център в Източните Родопи. Съставител В. Фол. НБУ. София., стр. 240 - 253

3. Мегалитите в Тракия. 1976. Тракийски паметници. Том I. Наука и Изкуство. София.

4. Мегалитите в Тракия. 1982. Част II. Тракия Понтика. Тракийски паметници. Том III. София.

5. Овчаров Д. 1995 Още за игрите в средновековен Преслав. – В: Плиска – Преслав, т. 7, стр. 136 – 143

6. Овчаров Н., К. Хаджиев 1983 Новооткрито езическо светилище. В-к "Плиска, Мадара, Преслав" 14 май., стр 14

7. Овчаров Н. 2001 Крепость Гиперперакион и священны скалы вокруг нее. – В: Скални и мегалитнти паметници – проблеми и пътища за тяхното разрешение. Международна конференция. Сборник. НБУ. София, стр. 14 - 21

8. Стефанов Й. 1985 Обредни жертвеници и камъни в местността Сборяново, Разградски окръг. – В: Североизточна България – древност и съвремие. София., стр. 132 - 134

9. Стефанов Й. 1997 Археологически паметници и история на проучванията в Исперихския район. Историко-археологически резерват "Сборяново". ИК "Свят.Наука". София (= Archaeological monuments and History of the research work in the Isperih region. The Archaeological History of "Sborianovo" Reserve. Svyat. Nauka. Sofia.

10. Фол А. 1998. Човекът във Видове Време. Университетско издателство "Св. Кл. Охридски". София.

11. Фол В. 1993. Скалата, конят и огънят. Ранна тракийска обредност. Аргес. София.

12. Фол В. 2000. Мегалитни и скално-изсечени паметници в Древна Тракия. Университетско издателство "Св. Кл. Охридски". София.

13. Христов Х. 1991. Етнографски материали за с. Мъдрево. – В: Българските алиани. Сборник етнографски материали. Съставител И. Георгиева. Университетско издателство "Св. Кл. Охридски". София., стр. 105 - 182