Димитър Байраков

Фиг.1

На десет километра западно от град Велинград в планинския масив Алабак (Западни Родопи), се намира местността "Славееви скали". При направеното теренно проучване¹ на скалите там, се установи, че върху голяма част от тях личат множество следи от изсичания, с разнообразна форма и големина, резултат от човешка дейност. Те се откриват върху обширна територия, която на запад достига връх Самара (1359 м) и обхваща площ от около 400 дка.

Скалните изсичанията в този обекта могат да бъдат разглеждани като култови съоръжения от вече познатите в научната литературата типове², а именно:

1. Жертвени олтари (ями) с кръгла или правоъгълна форма и нисък релеф, чийто диаметър варира от няколко сантиметра до няколко десетки сантиметра. Такъв тип скално-изсечени съоръжения са изключително често срещани и преобладават по терена, а техния брой е практически неустановим. Срещат се както на групи така и самостоятелно върху отделни скали. Изсичани са хоризонтално и често са свързани по между си с улеи.

Фиг.2

2. Хоризонтално изсечени жертвени басейни с нисък релеф, широчина варираща от 0.70 м до 1.20 м, дължина до 2.20 м и дълбочина от 0.20 м до 0.75 м.

3. Малки ямки с нисък релеф и диаметър около 0.10м, вероятно използвани за основа на дървена конструкция³.

4. Хоризонтално изсечени кошеровидни ниши с нисък релеф.

Съчетаването на големи, хоризонтално изсечени жертвени басейни с по-малки жертвени ями (с кръгла или правоъгълна форма), ни дава право да търсим определена взаимозависимост между тях. Вероятно по-малките ями са били предназначени при жертвоприношения с по-дребни животни, докато жертвените басейни са използвани при по-големи приношения⁴. Възможно е и да се предположи вариант във който всички типове съоръжения да са участвали едновременно в един общ обред⁵.

Фиг.3

При един от многобройните обходи на скалния комплекс в местността "Славееви скали", които направих в процеса на теренното проучване, попаднах на земен участък по повърхността на който открих голям брой фрагменти от керамични съдове, както и много глинени лъжици.

Археологическият материал датира от периода на късната бронзова и ранната желязна епоха⁶ и е съставен предимно силно натрошени керамични съдове с разнообразна форма, големина и начин на украса. Структурата на керамиката е груба и в повечето случаи съдържа много примеси, които предстои да се уточняват. Повечето фрагменти са от съдове, които не са добре изпечени още в древността и това ясно се вижда от тъмната ивица минаваща по целия им профил.

Фиг.4

Като се има предвид известният консерватизъм по отношение на украсата на керамиката, който е характерен за този регион⁷, както и факта, че липсват цялостни проучвания върху керамичния материал от района на Западните Родопи, за сега не бихме могли да кажем нещо повече без да рискуваме да сгрешим⁸.

На практика пълното и точно изброяване, географско ситуиране и подробно изучаване на всички култови съоръжения в обекта е трудно изпълнима задача на този етап от изследването. Вероятно при провеждането на едно продължително проучване⁹ с участието на екип от специалисти в различни сфери използващи интердисциплинарния подход¹⁰ като водещ в работата си, биха се потвърдили, допълнили или отхвърлили позициите защитавани в настоящата работа по отношение на характера на обекта на изследването¹¹.

Фиг.5

Все пак, ако вземем в предвид присъствието на такъв голям брой изсичания върху скали разположени на място, открояващо се от околния терен, от което се осъществява визуална връзка с голяма територия от Западните Родопи; типовете култови съоръжения намиращи се на територията на обекта, тяхната ориентация към една от слънчевите посоки с последващите от това изводи за характера на култа, който може да бъде определен като соларно-хтоничен¹² и не на последно място продължителността на използване на съоръженията¹³, можем да заключим следното: изправени сме пред древен култов и ритуален комплекс¹⁴ – "свещена територия"¹⁵ – вероятно изпълняващ ролята на своеобразен религиозен център в околността (Западните Родопи и по-специално района на Чепинската котловина). Увереност да определим обекта като "култов и религиозен център"¹⁶ ни дават и намиращите се в близост други археологически обекти, някои от които са били обект на изследване от археолози в продължение на десетилетия¹⁷, а други (все още непубликувани), биха могли да се превърнат в тема на по-нататъшни изследвания, имащи за задача да определят и откроят връзките, които са съществували между отделните култови обекти в този район на Тракия и тяхното отношение към разглежданата тук "свещена територия" (светилищен комплекс) в местността Славееви скали.

Автор: Димитър Байраков
Магистър по специалност културология към Философски факултет на Софийски Университет "Св. Климент Охридски"

Фиг.6

¹ Теренното проучване в местността “Славееви скали” (Велинградско) извърших в периода 2002-2003 г. Резултатите от проучването на този напълно непознат за науката културно-исторически обект ми послужиха при защита на магистърска теза със заглавие “Скални светилища в Западните Родопи”, към катедра културология на Философски факултет на СУ “Климент Охридски” , град София, месец VІІ. 2003 г.

² Петкова И. 2001: 35

³ Фол. В. 1993: 58; Фол. В. 2000: 161

⁴ Петкова И. 2001: 36

Фиг.7

⁵ Бънов П. 1988: 76; Фол В. 1993: 47

⁶ Тук ще си позволя да изкажа благодарност към г-жа Мая Аврамова и доц. Валерия Фол, които ми помогнаха при класифицирането и датирането на керамичния материал от обекта в м. Славееви скали.

⁷ Лещаков Кр. 1990: 1-17

⁸ H?nsel B. 1976. Т. ІІ.; Бонев Ал.: 103

⁹ Домарадски М. 1980: 28-31

Фиг.8

¹⁰ Фол В. 2000: 151

¹¹ Виж по-долу

¹² Гочева Зл. 1988: 151

¹³ Фол В. 2000: 11-17

¹⁴ Бънов П. 1988: 74-77

¹⁵ Francovich G. 1990.

¹⁶ Байбурин А. Жилище древних славян. Ленинград. 1983; Бънов П. 1988: 74-77; Домарадски М. 1988: 93; Маразов Ив. 1984: 21;Фол В. 2001:845 на англ.

¹⁷ Арнаудов Ал. 1994: 29-30; Гиздова Н. 1990: 75-81; Домарадски М. 1994: 126-136

1. Арнаудов Ал. 1994. Из миналото на Северозападните Родопи - Славееви гори. Сб. т. І: 29-30

2. Байбурин А. 1983. Жилище древних славян. Ленинград.

3. Бонев Ал. 1988. Някои археологически паметници от тракийските земи, свързани с астралните култове през праисторическата епоха. – Интердисциплинарни изследвания ХV: 103

4. Бънов П. 1988. Тракийски култови паметници над Котел. Векове, 4 74-77

5. Гиздова Н. 1990. Тракийски обект на крепостта Цепина. Тракииската култура в Родопите и горните поречия на реките Марица, Места и Струма. Смолян: 75-81

6. Гочева Зл. 1988. Ориентация на култовите сгради при траките. ИДИ: 151

7. Домарадски М. 1980. Теренното обхождане като метод на археологическо проучване. МПК, №2: 28-31

8. Домарадски М. 1988. Видове тракийски светилища. Интердисциплинарни изследвания, 15: 93-94

9. Домарадски М. 1994. Светилище на връх Острец при Велинград – Славееви гори. Сб. т. І: 126-136

10. Лещаков Кр. 1990. Украса на къснобронзовата керамика от връх Алада в Източните Родопи. – Археология 1: 1-17

11. Маразов Ив. 1984. Синтез на изкуствата през древността в миторитуален контекст. - Изкуство, № 3: 21

12. Петкова И. 2001. Типове жертвеници в района на храмов царски комплекс Перперек – Перперек и прилежащия му микрорегион. Комплексно изследване на хилядолетен мултирелигиозен център в Източните Родопи. Перперек І. НБУ. София: 35

13. Фол В. 1993. Скалата, конят и огънят. София.

14. Фол В. 2000. Мегалитни и скално-изсечени паметници в древна Тракия. София.

15. Фол. В. 2001. Перперек и прилежащият му микро регион – комплексно изследване на хилядолетен мултирелигиозен център в Източните Родопи. Перперек І. Изд. “НБУ”, София.

16. Hänsel B. 1976. Beiträge zur regionalen und chronologischen Gliederung der älteren Hallstattzeit an der unteren Donau (Beiträge für Urund Frühgeschichtliche Archäologie des Mittelmeer Kulrurraumes, XXVII), Bonn

17. Francovich G. de 1990. Santuari e tombe rupestri dell' antica Frigia e un' indagine sulle tombe della Licia. V. I (text), v. II (tavole). L'Erma di Bretschneider, Roma.