english
За проекта Новини Обекти Конференция Гости Връзки
Конференция
Резюмета

Прицелни вектори с астрономически характер в ареала на мегалитен комплекс "Бузовград" край град Казанлък

В работата е изследвана пространствено-времевата организация на светилищния интериор на скално-изсечен паметник от бронзовата епоха, намиращ се в землището на с. Бузовград, Община Казанлък. Отбелязани са морфометричните особености на този култов паметник и прилежащата му свещена територия, както и превъзходния поглед към линията на местния хоризонт. В рамките на общите доказателства на дефинираната археоастрономическа хипотеза са потърсени геометричните центрове на наблюдателни линии, свързващи екстремни точки на слънчеви залези и характерните структури на автохтонния скален релеф, моделиран подходящо за целите на астрономическите наблюдения в древността.

В доклада се дискутирани проблемите на наблюдателната практика в пространството на свещената територия. Въз основа на направените до сега измервания са предположени наблюдателни вектори, насочени към характерни точки от хоризонта, свързани с денонощния и годишен слънчев цикъл, както и календарния им смисъл. Доклъдът посочва елементите на пространствената ориентация на паметника и връзките му със специфични елементи на околната среда.

Проучването на свещеното пространство, оформено от мегалитния паметник, ограждащата го стена, скалните жертвеници и ями, връзката му с околния ланшафт, показва, че то е създадено от общество с оформена ценностна система. Космопредставите и вярата на обществото, създало развивало и поддържало култовия комплекс с мегалит край с. Бузовград, е притежавало абстрактно виждане за пространството и времето, които е осмислило на различни социални нива.

Досегашните проучвания показват, че началото на оформянето на мегалита и комплекса е в края на енеолитната – началото на бронзовата епоха. Екипът предполага, че използваният през бронзовата и началото на желязната епоха мегалитен паметник е израз на изявена почит към бога-Слънца. Той напълно се вписва в теорията за формираната през микенската древност вяра-обредност към Великата богиня-майка и нейния син-Слънце на тракийския етнос, наричана тракийски (устен) орфизъм.

Мегалитният паметник край с. Бузовград е, за сега, най-ранния култов паметник за масова мистериална обредност в чест на бога-Слънце на територията на по-късно пространствето формирана и архитектурно усвоена територия, наричана „Долината на тракийските царе".

Алексей Стоев, Пенка Мъглова, Валерия Фол

Time and astronomy at Karanovo, Bulgaria

The Karanovo settlement mound near the town of Nova Zagora was one of the sites investigated in March 2005, during а joint archaeoastronomical expedition of the Group of archaeoastronomical research and expeditions (APEX) at Yuri Gagarin Public Astronomical Observatory, Stara Zagora, and Prof. Dr. Stanis?aw Iwaniszewski, invited under the project "The rock-cut sacred places of Thracians and other Palaeo-Balkan and Ancient Anatolian Peoples".

Geodetic plan of the mound have been made by theodolite – Total station Sokkia 330R, with an accuracy of angular measurements ±3сс and ±0,01 m for the linear measurements.

Azimuths of specific points on the local horizon has been measured in order to investigate their coincidence with the azimuths of rise, set or culmination of bright heavenly object, and the possibility of their observation during the 4000 year history of this settlement. As Karanovo is the oldest settlement mound in Europe it is interesting to study how astronomy was waved in the ideology of ancient society, how people recorded and kept information about the measured time intervals, how construct and used their own religious or agricultural calendar.

Stanislaw Iwaniszewski
Escuela Nacional de Antropologia e Historia, Mexico

Mina Stoeva
Institute of Philosophical Research, Bulgarian Academy of Sciences, Sofia

Alexey Stoev
Yuri Gagarin Public Astronomical Observatory, Stara Zagora

Penka Muglova
Solar-Terrestrial Influences Laboratory, Bulgarian Academy of Sciences, Stara Zagora

Методология на археоастрономическите изследвания

В доклада се дискутират широк кръг от въпроси, чийто предмет на научно дирене и логиката на конкретните научни изследвания са свързани с една от най-интердисциплинарните науки – археоастрономията. Дефиниран е обекта и предмета на археоастрономията, както и тяхната еволюция в хода на развитието на самата наука. Отбелязан е дискусионния характер на общите принципи и закономерности на развитието на археоастрономията, нейните основни методи (общонаучни, специални и др.) и проблема за времеизмерването. Представени са основните принципи за построяване на научното изследване в археоастрономията, фиксирането на предмета на търсене, определянето на основните задачи и методи на изследване.

Анализирана е същността на построяването на археоастрономическата хипотеза и релациите й с теоретичните модели, както и мястото и значението на археоастрономическите факти и интерпретации в доказателството й. Отбелязана е важността на моделния подход в археоастрономическите изследвания и и приложението на системния анализ при интерпретацията на конкретния археологически обект. Направен е опит за анализ на теоретичните основи на археоастрономията като научна дисциплина. Подчертана е важността на развитието на археоастрономическата наука не само в практически, но и в теоретичен план.

Алексей Стоев, Пенка Мъглова, Тамила Потьомкина, Мина Стоева

За датата на основаване и активно функциониране на светилището Перперек и на системата от скални светилища в Родопите и извън тях
Фиг.1 Снимка: Ана Радунчева

През втората половина на енеолита в Родопите и извън тях се създава и активно функционира системата от високо планински скални светилища. В предлаганата работа се разглеждат основанията за датиране на тази дейност към времето на ранната новокаменна и късната каменно-медна епоха, а някои от тях са:

  1. Наличие на керамика от края на праисторическата епоха във всички скални свещени обекти.
  2. Там, където има т.н. тракийски зидове, те преминават върху скалните изрязвания и изсичания на грунтовите скали. Някои от тях, издигнати във височина, са закривали праисторическите образи по вертикалните стени без да се съобразяват със съществуването им - т. е. строителите на тракийските зидове не са познавали и почитали старите божествени изображения.
  3. В композиционно и типологическо отношение скалните изсичания от всички светилища намират свои точни паралели сред находките от проучените селищни могили у нас и съседните страни. Показателни са случаите в светилища като Перперек, Татул и др. Изобразеното човешко лице върху цяла отвесна скала (Fig. 1) има точен паралел във една фреска от храмовият комплекс до с. Долнослав, Пловдивско (Fig. 2).
  4. Фиг.2 Снимка: Ана Радунчева
  5. Рисунките на "свещената скала" в светилището Белинташ, изпълнени с черна боя, отнасят времето на изработването им към ранната новокаменна епоха, а техни паралели се откриват най-вече във фреските от Чатал Хююк. Неолитни ловни сцени се откриват и на Перперек, Долна Чобанка, Татул и др.
  6. Когато говорим за ранната дата на създаване на системата от скални светилища в планината трябва да помним, че древните автори, когато съобщават какви са свещените места на траките, говорят само за употребата, а не за създаването им.
  7. Повечето скални свещени места са използвани през тракийско време, но само върху част от старите свещени територии.

Ана Радунчева
Археологически институт с музей, Българска академия на науките

A Terminological Introduction

I established the beginning of the preparation of my concept about the character and the types of sacred space in the Thracian non-literary community in 1993, after a long-term participation in the expeditions of the Institute of Thracology in the Strandzha–Sakar region. I continue to seek testimonials in its support until the present day.

My working hypothesis is developed according to the written and archaeological source material about the rock topoi of faith and about the ritualism in them, especially because this research field about ancient Thrace has the longest background, which begins with Ivan Velkov's study. His idea about the role of the rock in – in his words – "the cult of the Thracians" turned out to be very fruitful and with a lot of potential. It was developed on an interdisciplinary level after 1972.

Valeria Fol
Institute of Thracology – Bulgarian Academy of Sciences

Свещеният хълм

Тракийският култов център Старосел е разположен върху площ с неправилна форма и диаметър около 10 км като включва няколко скални светилища – Гарванов камик, Уьов камик, Каменица, Пейчова могила, и няколко десетки могилни насипа, изградени върху свещени хълмове.

Скалните светилища не са проучвани и картирани. В разкопаните археологически 30-ина могили са открити 6 храма, 5 от които уникални. Известни са 3 зидани гроба, проучени са 3 богати гроба, за които може да се твърди, че са царски. Неизвестен брой могили са разкопани от иманяри. За някои от тях се носят слухове, че са били изключително богати.

Тези и други наблюдения дават основание да се заключи, че районът на Старосел е един от най-изявените религиозни центрове на тракийската общност.

Георги Китов
АИМ при БАН

The "Promethéôs spêlaion"

Eratosthenes of Cyrene (c.275-192 BC), one of the most excellent figures of Alexandria, discussed in one of his lost books about Alexander and mentioned that their men (Macedonians and Thracians) saw a cave near modern Begram, north of Kabul, whom they identified as the cave in which Prometheus had been kept imprisoned and undergone his punishments.

There are no doubts that Alexander's men saw a place in which, according to certain local legend, some events had been developed that remembered to them those of Prometheus (Diodorus 17.83). In fact the existence of this cave was mentioned later by a Chinese traveller named Xuan Zang (603-664).

When Jason and the Argonauts sailed by the Black Sea near the Caucasus, they also saw Prometheus, but chained on rocks of the top of the mountain, in accordance with the more well-known version of this myth. The Eratostenes' testimony suggests, therefore, the existence of versions of the myth that were only known by Macedonians and Thracians. There is no doubt that they recognized in that remote cave the landscape of a familiar myth.

In this paper I'll try to explain what elements of Prometheus myth made possible this recognition. I will specially consider the stories related to the mysteries of the Thracian islands of the Aegean.

Gregorio Luri
Profesor de la UNED (Universidad Nacional de Educación a Distancia). Barcelona.

Съоръжение (астрономическа обсерватория?) в Чолакова могила при Старо Железаре

Чолакова могила при с. Старо Железаре се намира на територията на Тракийския култов център Старосел. Отстои на около 10 километра югоизточно от Четиньова могила, насипана върху свещен хълм.

Съоръжението се състои от 24 вертикални каменни плочи, две от които липсват. Плочите са с различни размери. Наредени са в окръжност. По всяка вероятност, са използвани за отмерване на времеви единици от одрисите. След преустановяване използването на съоръжението, то е засипано с почва. Върху изравнена площадка над него бяха открити керамични фрагменти от съдове, които се датират към началото на V в. пр. Хр. След това е довършен могилният насип до получаване на съвременната форма на Чолакова могила. Съоръжението се датира в VІ в. пр. Хр.

Диана Димитрова
ТЕМП (Траколожка експедиция за могилни проучвания)

Скално светилище ("свещена територия") в местността "Славееви скали" – Западни Родопи

Настоящият доклад има за задача да запознае научните среди с един нов и непознат културно-исторически обект, намиращ се в района на град Велинград (Западни Родопи). Обектът на изследване представлява планинско скално светилище ("свещена територия"), притежаващо всички характерни белези на познатите в литературата скални култови комплекси от района на Средните и Източните Родопи и останалите части от древна Тракия.

Целта на изследването е да определи характера на обекта, като "древен култов и ритуален комплекс – свещена територия" и да покаже връзката му с други аналогични обекти от същия или от други по-отдалечени райони, които пряко си кореспондират и заедно попадат в една и съща контактна зона, а имено тази на Източното Средиземноморие.

Основните доказателства на които се обляга научното дирене, за да постигне целите си са следните:

  1. Географското местоположение на обекта и неговата визуална връзка с други светилища в района;
  2. Намиращите се вътре в него типове скални култови съоражения и тяхното ситуиране по терена, което разкрива границите между сакралното и профанното пространство;
  3. Археологическият материал – натрошени керамични фрагменти от Късната бронзова и Ранната желязна епоха – открит вътре в територията на обекта;

Въвеждането в "научно обръщение" на този обект е стъпка напред към разширяването на традиционно "експлоатираните" територии свързвани с почитта към скалата в древността, изразена в създаването на светилищни мегакомплекси – така наречените топоси на вярата.

Димитър Бл. Байраков
Софийски Университет "Св. Климент Охридски"

The Studies On The Rock-Cut Monuments Of The Thrace And The Northwest Anatolia
Фиг.1

The Northwest Anatolia and The Thrace have an important potential to work on the Rock-Cut Monuments and Cult Complexes from the early periods. These monuments are also, related to those created by the Thracians and their relatives, generally. And they are of great importance for a better understanding and appreciation of the material and spiritual cultures of the Southeastern European and Anatolian Peoples. However they were not studied better before. Here we deals with the monuments and all the cultural materials connected with them, according to the informations, created by our field studies in the Northwest Anatolia and Thrace, up to date.

Engin Beksac
University of Thrace at Edirne

Уникално гробно съоръжение от ранната бронзова епоха

Открито при разкопки край с. Дражево, Ямболско. Съоръжението е изградено от плочести червени камъни, донесени специално за целта от местност на около 10 км източно. Представлява каменен кръг с диаметър 11 м и височина - 0,70 - 0,80 м, с вход от изток. Открити 6 погребения, от които 1 семейно /мъж , жена и дете/ като 4 са с трупополагане тип "хокер" с червена охра и 2 с трупоизгаряне. С богат погребален инвентар. Датировка - ранна бронзова епоха, ІІІ етап Михалич / Езеро VІІІ - VІІ строителен хоризонт/.

Илия Илиев
Исторически музей - Ямбол

Ancient sea sanctuary – Yailata, Kavarna

Three stone anchors (killicks), in the region of Yailata Archeological reserve, Kavarna municipality, were described and documented during an expedition in the summer of 2005. From the rope hole and the stone surface is evident that one of them is used in the sea. Most probably it was returned on the coast for ritual purposes. The other two anchors were not used and this fact shows that here was situated a workplace for anchors.

Kalin Porojanov
Institute of Thracology, Bulgarian Academy of Sciences, Sofia

Скалата и писмеността

Настоящият доклад разглежда някои аспекти на ритуалната употреба на фригийското писмо върху скално-изсечени паметници. Фокусът на настоящата работа е върху монументалните фригийски надписи върху скалните фасади. Представят се, обаче, и паралели с други, по-малко внушителни и ненадписани скални паметници.

Върху някои от фасадите се забелязва кръгово поставяне на надписите. Този начин на писане намира паралели в най-ранните тракийски надписи (напр. този от Кьолмен, VІ в. пр. Хр.). Разгледани са и други особености при писането върху скала.

Повечето от старофригийските надписи, доколкото можем да ги разберем, са посветителни. Има обаче и примери на комбинация от посвещение и формула на проклятие срещу евентуалния осквернител на паметника. Тези проклятия са стандартна част от новофригийските надгробни текстове, но са сравнително редки в по-ранните надписи. Приведени са лингвистични и културно-исторически съображения в полза на идеята, че някои от тези надписи могат да са извиквания и заклинания на Великата богиня-майка Кибела. В този смисъл въпросните старофригийски надписи могат да се сравнят с по-късни магически текстове (или с магическата стойност на новофригийските проклятия). Наскоро бе направен принос в изучаването на магиката и магическите текстове, свързани с тракийския орфизъм. Тази работа позволява по-нататъшни типологически паралели между тракийската и фригийската мегалитна ритуалност.

Подозираното съществуване на метрични текстове и в Тракия, и във Фригия би могло да допринесе за по-доброто разбиране на ритуалната роля на скално-изсечените паметници, както и на тяхната връзка с други предмети и обекти, изразяващи статус.

Някои от дискутираните особености в използването на фригийското писмо намират паралели в най-ранните гръцки азбучни надписи, както и в някои нео-хититски ритуални практики. Общите явления обаче, впоследствие дават различен път на развитие на литературността в Гърция от една страна и в Тракия и Фригия от друга.

Майя Василева
Институт по Тракология към БАН

Пещерите и древните обитатели на Родопите

Районът на централните Родопи за периода 5-2 хилядолетие пр. Хр. представя една своеобразна поселищна система - тук не са регистрирани селищни могили; теренно са локализирани малки еднослойни поселения около удобните за земеделие площи. Най-многобройни са регистрираните като обиталища пещери - само за Триградския район те са 22 от общо 169 пещери и пропасти. Цялостно са проучени Ягодинската пещера и Харамийска дупка. Те съдържат строителни хоризонти от късния халколит и ранната бронзова епоха, но откритите в най-горните пластове материали сочат, че периодично са били посещавани до края на античността. Повечето от обитаваните пещери визуално са свързани с регистрираните в този район над 25 скални светилища, функционирали през същия период.

Правят впечатление названията на пещерите в този район. Името "Свети Илия" носят 11 пещери, на името на светеца е наречен и връх/скално светилище; други пещери са наречени "Вълчи скок", "Вълчата пещера", "Джинова дупка", "Дяволското гърло" и т.н. - т.е. названия, които сочат вярата на хората, че пещерите са обиталища на хтонични сили, свързани с отвъдния свят, на хали, змейове и самодиви, които пазят в тях несметни съкровища или в тях господ и/или свети Илия държат заключени ветровете и ги пускат само по своя воля. В този район е и пещерата, която легендата свързва с Орфей - тя била входа към царството на Хадес. В "Пещерата на нимфите" Порфирий пише: "Ала древните са направили от пещерата символ не само - както вече споменахме - на сетивния космос, но и на всички невидими сили и свойства, понеже пещерите са изпълнени с мрак, а пък същностното във всяка сила е незримо". Очевидно е, че легендите и имената на Родопските пещери свидетелстват за вековно съхранена традиция.

Мая Аврамова
Институт по Тракология към БАН

В началото беше Хаос... или една пещера

Този доклад, като въведение в символизма на пещерите, ще разгледа ролята им в древната култура и по-специално ролята им в древна Гърция: като място, където започва животът. В различни текстове, хаосът е представен като утробата на света. Той е празнота, тъмна и влажна, която поддържа структурата и архитектурата на света, не толкова различна от месопотамския ад (apsu) или първична пещера. Пещерите, заедно с планините (та могат ли те да бъдат разглеждани отделно?) са космични къщи.

Педро Азара
Барселона, Испания

Астрономически ориентации и соларно-хтонични елементи в изкуствените пещери в района на община Джебел

Докладът представя резултатите от проучванията на специфичен вид скално-изсечени паметници в планинска Тракия, които са част от характерните представители на археоастрономическите обекти в България. Те са разположени в ареала на сравнително високи каменисти местности и скали, имат специфична форма и изработка в скалните масиви и ориентация в пространството. В научната литература те са наречени с условното понятие "пещери-утроби".

В архитектурен план и по разположение, изучаваните скално-изсечени паметници показват устройство на типична позиционна система за слънчеви наблюдения, които съвпадат по време и място с характерни моменти и точки, отбелязващи кулминациите на слънцето. Височините на кулминациите обикновено са свързани с характерни дни от слънчевия календар. Тази констатация потвърждава изказаните хипотези, че пещерите-утроби са култови паметници, функционирали според годишен обреден календар, следван от древния социум, вероятно свързан и със стопанския.

Мистериалната функция на тези астрометрически наблюдения е по-сигурна за по-късни епохи – до и от античността заради писмените свидетелства. Измерването на пространствено-времевите параметри на положенията на небесни тела е било смятано за сложна и мистериозна магическа процедура за достигане на божествена проницателност от посветени свещенослужители със специални астрономически познания.

Пенка Мъглова, Алексей Стоев, Валерия Фол, Мина Стоева, Минчо Гумаров

Caucasian – Thracian Relationship in the Megalithic Culture – Problems of the Research

Разчитането на хилядолетната вяра в камъка и скалата си остава до момента едно предизвикателство за изследователите в поставянето на коректни въпроси и в търсенето на възможни отговори – все още толкова непълни и неточни. Картата на разпространение на мегалитната култура през древността обхваща цялото Средиземноморско крайбрежие, Западна, Югоизточна и Източна Европа и Кавказко-черноморския ареал. Паметниците на Западна Европа за сега са едни от най-обстойно и достоверно регистрираните. През последните десетилетия започна едно по-системно проучване и публикуване на мегалитите и от Югоизточна (териториите на съвременна България и Турция – Древна Тракия) и Източна Европа (Кавказкия масив, Кримския полуостров и Източните Карпати). С нарасналия брой публикации естествено нараснаха и дискусиите около разчитането и интерпретирането на този тип паметници.

Фиг.1 Долмен, с. Нлябово, Хасковско
Снимка: Чавдар Стойчев

С напредването на изследванията върху мегалитната култура в Тракия, проучвателите наблюдават типологично сходни явления между тракийските и кавказките долмени, които поставят съвсем коректния въпрос: възможно ли е да няма връзка между тях, въпреки че дълго време възможните контакти между Източното и Западното крайбрежие на Черно море бяха пренебрегвани.

До скоро се смяташе, че мегалитните паметници от Тракия (датирани най-общо в края на бронзовата до към средата на желязната епоха основно по керамиката, откривана в тях) хронологически следват тези от Кавказкия регион (чието строителство се поставя между втората половина на 3 хил. пр. Хр. до към средата на 2 хил. пр. Хр.). Наблюденията в последните години върху погребалните практики в средиземноморските и черноморските територии довеждат до свързването им с мегалитната култура, което измести градежите към 3 хил. пр. Хр., когато в тези области се разпространява най-масирано вярата–обредност в камъка – скалата – планината. Тракийската мегалитна култура, като естествена част от средиземноморско-черноморския културен кръг, беше предатирана между 3-2 хил. пр. Хр. с последен период на интензивна употреба – между средата на 2 и средата на 1 хил. пр. Хр.

Конструктивните особености, както и предназначението на каменните градежи показват от една страна сходства, но от друга и съществени различия в паметниците от двата културни масива.

Един от най-чувствителните въпроси се свързва с произхода и носителите на мегалитната култура. Теорията за мигрантите, налагали собствена цивилизация и религия чрез каменните градежи, отдавна е подложена на критика и не издържа никакви аргументи. Въпреки че етническото атрибуиране на този вид паметници не би могло да доведе до никакви резултати, тази теория все още продължава да битува в някои публикации.

Датирането на мегалитните паметници по технологически и археологически данни на този етап остава приблизително и незадоволително. Конструктивните прилики и отлики са изследователски материал, който би могъл да покаже отделни центрове на влияние. Обаче възприемането на определена обща терминология в изследователския инструментариум би могъл да бъде успешен опит да бъде накаран камъкът да "проговори". Един такъв термин, въведен в обръщение от доста години в българската наука, е "етно-културна общност", в който проблематиката се разглежда на базата на обредността в културен контекст.

Ружа Попова

Скално-издълбаните кръгове при палеокастро – геолого-минералогичен подход

Скално-издълбаните кръгове при Палеокастро (Тополовградско) са публикувани в трудове, посветени на тракийските мегалитни паметници, като техният брой се определя от 140 до над 200 при диаметър на кръговете от 25 до 100 cm (Венедиков, 1976; Делев и др., 1980; Делев, 1982; В. Фол, 1993).

Измерванията на наклона и посоката на залягане на по-добре представени вдълбани кръгове в метаморфните скали с геоложки компас (Костов, 2003) показват, че скалите залягат стръмно под ъгъл 41-57° (средно 48°) и посока север-североизток (ССИ) 13-30° (средно 25°). Измерените наклон и посока съвпадат с кристализационната шистозност на скалите. Тя е била решаващият фактор за отцепването на издълбаните на определена дълбочина каменни кръгове. Следователно, съществуващата в литературата идея за насочено на изток светилище и соларен култ с каменни "слънца" трябва да бъде изоставена.

Най-общо се отбелязват "скални кръгове" с голям и с малък диаметър. Измереният диаметър на големите кръгове варира между 79-102 cm (средно 88 cm), а за малките кръгове – 25-46 сm. Дебелината на издълбаване на отделен скален кръг достига 10-15-на cm. От геометрична гледна точна издълбаният от скалата обект би имало формата на къс (плосък) цилиндър.

Описана е геологията на района с минералогията на вместващите скали и са предложени нови хипотези за добива и значението на тези уникални скално-издълбани паметници.

Руслан И. Костов
Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски", София

Мегалитни и скално-издълбани паметници – геоложки аспекти на космогеохронния анализ

Мегалитните и скално-издълбаните паметници на културата са съпътствали развитието на човешката цивилизация от нейната поява. Тези паметници имат различно или сходно изражение през вековете при различните народи и държави по света. За някои от тези архитектурни паметници продължава дискусията по отношение на тяхната функция, начин на придвижване и строеж, както и значение при древните или по-късните цивилизации. Много от древните технологии са все още непонятни за съвременната инженерна и научна мисъл, а някои от тях и недостижими за съвременните технически възможности на човечеството.

Публикуваните данни за привързаност на "изпъкналите" (позитивни) мегалитни архитектурни форми главно към райони на разпространение на кисели кварц-съдържащи скали (предимно гранитоидни масиви и тяхната метаморфна рамка – гнайси, кварцити) в страни като България и Великобритания (Костов, 1992; 1994; 1998; Kostov, 1995) се допълват със сходни зависимости във Франция и Португалия – страни с "класически" мегалити от различен тип. Скално-издълбаните "вдлъбнати" (негативни) скални паметници пък се разглеждат като типични представители за райони на разпространение на вулкански и седиментни скали с множество примери у нас в съответната част от Източните Родопи (скални ниши; скални гробове и други архитектурни форми) (Костов, 2001).

Определя се решаващото влияние на геолого-минералогичния, а не на геоморфоложкия аспект в развитието на посочените скални паметници, свързани с определени групи население в рамките на т.нар. космогеохронен анализ.

Руслан И. Костов
Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски", София

Burial mound as an archaeoastronomical object (based on materials of the Revova 3 eneolithic burial mound in the Northern Pontic Area)
Фиг.1 The Revova 3 early burial mound diagram.
Diagram: Tamila Potyomkina

Burial mound as one of kinds of ancient funeral and cult monuments had gained ground in the steppes of the Northern Pontic Area in the first half of the IV millennium BC. The appearance of the burial mound graves is connected with cultures of early mobile cattle breeders of the pre-Pit-Grave (Yamnaya) and of the early Pit-Grave period. Among of the earliest barrows there are such kinds of mounds, where the astronomical directions connected with significant positions of the Sun and the Moon are strictly fixed. The concrete azimuths in these cases are marked by vertically dug poles or stone constructions. They formed the basis of the burial mound architecture, which framed of the sacral area (Potyomkina 2004, 214-50). As a rule, the mounds with the astronomical meaning constructions are earliest on the barrow field. They occupied special place in a chain of the burial mounds and had cult function. The materials of excavation testify, that in vision of the ancient population barrows were a certain model of the Universe with precisely marked threefold or fourfold structure of vertical and horizontal space.

In the report these propositions are proved on an example Revova 3 burial mound in the Odessa region in Ukraine (geographical latitude - 47,3°, longitude - 30,3°, magnetic declination - +4,4°). The burial mound was excavated in 2003 by the expedition of the Institute of the Archaeology of the National Academy of Sciences, Ukraine, under the guidance of Ivanova S.V. (Ivanova S.V., Petrenko V.G., Vetchinnikova N.E. 2005, 57-73).

The beginning of construction of the burial mound dates back to Eneolithic epoch. The barrow ground was originally cleared away, from which was removed chernozem up to yellow loam. The funeral site was surrounded by the ditch 11-12 m diameter with two passages in the east and southwest directions (Fig. 1). In the centre of the area on the small light-loam podium (0,3 -0,4 m height) the main burial (№19) took place. It was performed according to special ceremony: the body was dismembered, then it was joint together in the vertical anatomical order in a sitting position while burying. There were no grave goods. Radiocarbon date of the burial per the tubular bone - 5450±80 BP (Ki - 1117).

Фиг.2 A general view of the stone ring from the west.
Diagram: Tamila Potyomkina

Above the main burial the first mound made of light loam was raised. It had 11-12 m diameter, it's height was 1,0 - 0,7 m, a decreasing to east. Before building the mound, the ditch was filled with black ground. A ring the diameter of 9.5-10,5 m and about 1m in width, made of stones of different size, was laid out around the mound border (Fig. 2). The second Eneolithic grave (№3) was placed in the mound centre, to the west of the basic burial place (later was robbed). From above the grave was blocked by stone plates and surrounded by a circle of stones. All complex of the early burial mound is typical of Usatovo culture.

Details of the circle stone laying out of the burial mound and it's extensions (ring-altars, paved areas, lines of stones, separate large stones) and also the passages in the ditch mark the most important solar and lunar azimuths: sunrises and sunsets on days of solstices and equinoxes, the rises and sets of the high and low moon in extreme positions, north and south directions (Fig. 1). The orientation by head of the deceased, as well as of the funeral structures, sacrificial pits, funeral piles, is connected with these directions, mainly solar. It presumes the use of stone structures as the concrete reference points in funeral and calendar rituals of the people, which had left the barrow.

The building of the early complex of burial mound was completed by addition of the second light mound. Later three Yamnaya graves (№№ 4, 7, 16) were put into the second mound according to the spatial-temporal views, which reflected in the earlier structures of the burial mound. The next Yamnaya grave (№15) was put into the third embankment of the chernozem.

Tamila Potyomkina
Institute of Archaeology of the Russian Academy of Sciences, Moscow

Method for the astronomical analysis of the horizon around archaeological sites

We present a method for the detailed analysis of the astronomical horizon around archaeological sites. The method is based on the use of theodolite, a global positioning system device (GPS) and digital camera. The digital images of the horizon are treated with the Image Reduction and Analysis Facility (IRAF) package, the most widely used free-distributed professional general purpose astronomical software system. We obtain images were the pixels in X and Y directions are converted into azimuth and altitude coordinates and, therefore, into declinations of celestial bodies. These images can be included as horizon frames into commercial astronomy programs to recreate the rising and settings of celestial bodies at present and past epochs. We also present recent results on pre-Hispanic archaeological sites in the Canary Islands and pre-Roman Iberian sanctuaries in mainland Spain where this analysis has been applied. We expect to apply this method in the study of the horizons of Thracian rock-cut cult places.

César Esteban and Montserrat Delgado Cabrera
Instituto de Astrofísica de Canarias